Мнозина искат да чуят, че след изборите на 4 април, ще настъпят по-добри времена. Не искам да ви лъжа – това няма да се случи, твърди професорът
Ясно е вече, че милиони български граждани не искат да живеят повече по този унизителен начин. Заявиха го категорично през лятото: „Повече не може така!, искаме законност“. Искаха оставки. Видяхме, че гневът и енергията им по площадите не доведе до никакви съществени подобрения нито в управлението на държавата, нито в начина ни на живот. Пак сме сипърви в ЕС по смъртност,
първи по бедност, първи по корупция, поради което сме и най-бедните, пак сме най-бързо изчезващата нация в света, пак първи по неграмотност, почти последни по свобода на словото в света и т.н.
Исторически достоверно е, че не сме искали да сме и под османско робство, но в продължение на 500 сме живели под ярема му, което е доста показателно.
В патова ситуация сме,
заяви в интервю на Васил Василев професор Иво Христов, които всички запомниха с твърдението му, че 80% от българските граждани са дебили. Направиха го веднага след това на мати маскара за тази му позиция, но ежедневието често ни показва, че е прав.
Според проф. Христов от тук нататък ще влизаме от криза в криза. Но пък от друга страна системите се срутват след поредица от кризи. Прекалено дълго бе изграждана тази Вавилонска кула на страха, на арогантността, престъплението и наглостта. Време е да се срути.
Поредица от гърчове на обществото ще бъдат предстоящите избори, коментира проф. Христов.
Българското общество все още няма необходимия потенциал да реши проблемите си. Дори няма смелостта да погледне реалността в очите. Освен това срещу него стои една криминално олигархична върхушка, която с всякакви методи, в това число и нечистоплътни, ще се опита с всякакви средства да си запази властта. Заради очертаващата се възможност за кражба на милиарди.
Запитан дали българският народ ще има сили да измие срама за това, че
позволихме на такива престъпни лица
да ни управляват, професорът отговори: „Мисля че срамът е гняв, обърнат навътре към самите себе си. Трябва да се разгневим на самите себе си, на нашия манталитет, на нашата мърлявщина и безволевост, на мързела ни, на липсата на гръбнак, на непрекъснатото ни мрънкане и оправдание с някой друг. За всичките ни сегашни беди сме си виновни само и единствено ние. Разберем ли това, ще станем свободни граждани“.
