Сепсис на кръвта. Симптоми и лечение. Рискови фактори

Заболяването сепсис протича трудно и е с висока смъртност, особено сред хора със слаба имунна система. Кои са причините и симптомите?

Още в текста: ♠ Сепсис на кръвта, какво е това с думи прости? ♠ Причини за сепсис. ♠ Симптоми на сепсис. ♠ Диагностика. ♠ Лечение. ♠ Прогноза и профилактика.

Сепсис на кръвта, какво е това?

Сепсис (от гръцки буквално означава „гниене“) е опасна инфекциозна болест, причинена от проникването на инфекциозни агенти (гъбички и бактерии) в кръвта. Заболяването протича трудно, развива се бързо, характеризира се с липса на прогресивна тенденция към бързо възстановяване. В миналото смъртността при сепсиса достига 80%.

Благодарение на съвременните възможности на медицината, антибактериалните и противогъбични терапии са намалили няколко пъти смъртността, но дори и днес с намаляване на общия имунитет и защитните свойства на локалните бариери това заболяване често завършва със сериозни усложнения като миокардит, септичен ендокардит, гнойни процеси в ставите, кости, перитонеума, плеврата и вътрешните органи, които от своя страна се превръщат в източник на разпространение на инфекцията, което води до дълбоки увреждания и дори до смърт.

Какво е това с прости думи?

Сепсисът е често случваща се инфекция на човешкото тяло, която се разпространява през кръвния поток. При сепсис не се възпалява отделен орган, а цялото тяло.

При 70% от пациентите сепсисът е усложнение от локално възпаление: абсцес, флегмона, фурункул, менингит, пневмония, плеврит, лимфаденит и др. И ранен процес: травма, хирургична намеса и др. Важно е да се подчертае, че сепсисът се развива, когато защитните сили на тялото се изчерпват (имунитет) в резултат на продължителен първичен възпалителен процес. По правило това се дължи на късното или неправилно лечение на първичния възпалителен процес.

Причини за сепсис.

За развитието на сепсис е необходимо патогенните бактерии – инфекциозни патогени (бактерии, вируси, гъбички) – да попаднат в тялото. В резултат на масова инфекция с гнилостни продукти от разрушаване на патогенни микроорганизми и токсини, възниква възпалителен процес. Причинителите на сепсиса са различни бактерии (стафилококи, стрептококи, менингококи, пневмококи, ентерококи, E. coli, салмонела и др.) И гъбички (Candida, Aspergillus и др.).

Възпалителната реакция на организма, която се появява в отговор на появата на инфекциозни агенти, се свързва не особено със самите патогени, но повече със състоянието на човешките имунни сили. Намаляването на защитните сили води до това, че организмът не може своевременно да локализира патогенни организми и да ги предпази от разпространение в различни органи.

За насърчаване на развитието на сепсис допринася:

• Нарушаване на правилата на антисептиците и асептиката при лечението на гнойни рани, както и при хирургични интервенции.
• Неправилен подбор на антибактериални средства при лечение на вътрешни възпалителни процеси.
• Нарушения на имунната система.

Сепсисът през времето на развитието му преминава през следните три етапа: токсемия, септицемия и септикопиемия.

Токсемия

Токсемичната фаза се отличава с възпалителен системен отговор, който се дължи на началото на разпространението на микробни екзотоксини от първичния източник на инфекцията. Бактериемията липсва в тази фаза.

Септицемия

Септицемията е белязана от разпространението на патогени, развиват се и не малко септични вторични огнища под формата на микротромб в микроваскулатурата.Наблюдава се персистираща бактериемия. Огнища на гнойно възпаление не се откриват във вътрешните органи. Тази форма обиикновено се появява веднага или остро.

Септикопиемия

Фазата на септикопиемията се характеризира с образуването на още метастатични гнойни огнища (язви), наречени вторични, в органите и скелетната система.

Менингококов сепсис

Менингококова инфекция  представлява остро  инфекциозно заболяване, което протича клинично и многообразно. Причинява се от менингококи – Грам  отрицателни диплококи от род Neisseria – Neisseria meningitides, а механизмът на предаване е въздушно-капков. Най-често се разпространява инфекцията на спорадични случаи, но случват се и епидемии и епидемични взривове. За менингококите се знае, че във външна среда са слабо устойчиви.

Сепсис след операция

След операция има опасност да се развие сепсис, защото тогава отслабва имунната система. Сред най-застрашените хора освен болните след операция са малки деца, възрастни пациенти, такива с травми, трансплантирани и с хронични заболявания. На болни с отслабена имунна система. Родилките също попада в тази рискова група, защото те получават промени във физеологията на метаболизма и баланса на хормоните през бременността, а при протрахирано раждане има опасност и от нарушения в хемостазата.

Други видове и класификация

Формите на сепсиса се класифицират според местоположението на основния инфекциозен фокус. По тази характеристика се различават първичен (криптогенен, есенциален, идиопатичен) и вторичен сепсис. При първичен сепсис не се открива откъде влизат патогените. Вторичният септичен процес се разделя на:

• хирургически – развива се, когато в кръвта постъпва инфекция от постоперативна рана;
• акушеро-гинекологичен – възниква след усложнени раждане и аборти;
• уросепсис – за него е характерно с наличието на входна врата в урогениталния апарат ( пиелонефрит, цистит, простатит );
• дермален – източник на инфекция са кожни гнойни заболявания и проблеми с кожата (изгаряния, циреи, абсцеси, инфектирани рани и други);
• перитонеален (включително билиарен, чревен) – с локализация в коремната кухина на първични огнища;
• плевро-белодробен – развива се на започнали вече белодробни гнойни заболявания (абсцес пневмония, плеврален емпием и други);
• одонтогенен – поради заболявания на зъбно-челюстната система (кариес, грануломи на корена, апикален периодонтит, периостит, перимаксиларни флегмони, остеомиелит на челюстите);
• тонзилогенен – възниква на фона на тежки болки в гърлото, причинени от стафилококи или стрептококи;
• риногенен – развива се поради разпространението на инфекцията от параназалните синуси и носната кухина, обикновено със синузит;
• отогенен – свързан с възпалителни ушни заболявания, често се случва и гноен отит;
• на пъпната връв – възниква при новородени – омфалитис.

Към момента на възникване на сепсис се разделя на ранен (настъпва до 2 седмици от началото на първичния септичен фокус) и късен (настъпва поне след две седмици). Според темповете на развитие сепсисът може да бъде фулминантен (с бърз септичен шок и началото на смъртта до 1-2 дни), остър (с продължителност 4 седмици), подостър (3-4 месеца), рекурентен (той продължава до 6 месеца с променливо затихване и екзацербации) и хроничен (за него е характерно, че продължава повече от година).

Сепсисът при развитието си преминава през три етапа: токсемия, септицемия и септикопиемия, за които сме писали по-горе.

Симптоми на сепсис.

Първи признаци

Оплакванията на болните са съвсем различни, но фокусът може да бъде върху описаните по-долу симптоми на сепсис:

• треска;
• тежки тръпки;
• променяне на болните в тяхното психично състояние (еуфория или може би обратното – апатия);
• уморен, празен поглед;
• кожата избледнява;
• кухи бузи;
• зачервяване на лицето;
• повишено изпотяване;
• петехиални кръвоизливи имащи вид на петна и ивици по повърхността на долната част на крака и предмишницата.

Освен това, сепсисът може да се изяви с херпес на устните, по лигавицата на устата с кървене, затруднено дишане, появата на петна и пустули на кожата. С

Симптоми при възрастните

Клиничният ход на сепсиса понякога може да се прояви като фулминантен (прояви с бързо развитие до 1-2 дни), остър (до 5-7 дни), подостър и хроничен.

Често се наблюдават атипичните или „изтрити” симптоми (както и при пълното развитие на заболяването, може да няма висока температура), а това се свързва със забележима промяна в патогенните свойства на патогените в резултат на масовата употреба на антибиотици. Болестта може да се появи с образуването на локални язви в различни тъкани и органи (носещи инфекция от основния фокус) – т.нар. септикопиемия, при която курсът на опасното заболяване зависи от местоположението на язвата (например, абсцес в мозъка с подходящи неврологични нарушения) и без метастатични язви – т.нар. септицемия, често с по-турбулентен ход и изразени общи симптоми.

Симптоми при новородените

Появата на неонаталния сепсис става с 1-8 заболели деца на 1000. Смъртността е много голяма (13-40%), затова ако предположите, че детето ви има сепсис, диагностиката и лечението трябва да започнат възможно най-бързо. На особен риск са изложени недоносените бебета, защото при тях в техния случай сепсисът може да се развие много бързо поради отслабения имунитет.

С неговото развитие при новородените (източникът е гноен процес в съдовете и тъканите на пъпната връв – пъпен сепсис) се характеризира с:

• диария, повръщане;
• детето напълно отказва да сучи от гърдата;
• то губи бързо от теглото си;
• дехидратация; повърхността на кожата губи своята еластичност, става суха;
• често се забелязва гной в областта на пъпа, дълбоки флегмони и абсцеси на различна места.

За съжаление, неонаталната смъртност при опасния сепсис все още не е намаляла, понякога достигаща 40%, и дори повече в случай на вътрематочна инфекция (60-80%). Оцелелите и възстановени деца също имат трудности, защото животът като цяло ще бъде съпроводен от такива последствия от сепсиса, като:

• респираторни инфекции поради тяхната слаба устойчивост;
• сърдечно заболяване;
• анемия;
• белодробна патология;
• физическо забавяне;
• лезии на централната система.

Необходими са имунокорекция  и активно антибактериално лечение, без които едва ли би могло да се разчита на благоприятен изход.

Усложнения след сепсис

Когато се диагностицира състоянието синдром на възпалителна системна реакция.

Характеризира се с промяна в телесната температура (нагоре, повече от 38 ° C и надолу – под 36 ° C), бързо сърцебиене (повече от 90 удара в минута) и дишане (повече от 20 вдишвания в минута), промени в броя на белите кръвни клетки в кръвта (по-малко от 4 × 109 или повече от 12 × 109 клетки на литър кръв).

Нормален сепсис.

При същите симптоми като при системен възпалителен синдром, една от стерилните нормални тъкани (в кръвта, цереброспиналната течност, урината …) разкрива един от известните патогени, разкрива признаци на перитонит, пневмония, пурпура и други локални възпалителни процеси.

Тежък сепсис.

Характеризира се по същия начин като нормалния сепсис, но с хипотония, хипоперфузия или дисфункция на отделните органи.

Септичен шок.

Най-тежкото състояние, след което всеки втори пациент страда от смърт поради кръвоснабдяването на органите и тъканите. Определя се от същите симптоми като сепсис, когато интензивната реанимация не води до нормализиране на кръвния поток и кръвното налягане. Други признаци на септичен шок са по-бавното образуване на урина и объркването.

През февруари 2016 г. бяха ревизирани концепциите и диагностичните критерии за сепсис. Концепцията за синдром на възпалителна системна реакция и тежък сепсис се счита за неподходяща, понятията за сепсис и септичен шок са дадени нови дефиниции.

За да се идентифицира и диагностицира сепсис, се препоръчва да се използват мащаби SOFA и qSOFA.

Това е най-тежкото усложнение на болестта. Нарушава се работата на метаболизма, всички органи, притока на кръв. Особено висок е рискът от развитие на тежкия септичен шок има при възрастни, болни със слаба имунна система. Почти половината от болните с това усложнение завършват летално.

Симптоми на коментирания септичен шок:

• повишаване на телесната температура над 39 ° C;
• или нейното намаляване под 36 ° С;
• повишен сърдечен пулс над 90 удара в минута;
• задух, често дишане;
• диария, повръщане, гадене;
• отделя се по-малко урина;
• състоянието на балния се влошава значително;
• нарушаване на съзнанието: в началото болният се вълнува, казва, че е добре, а след това изпада в летаргия;
  жажда;
• понижаване на кръвното налягане;
• суха и бледа кожа;
• след това се отделя студена лепкава пот;
• по кожата се получават кръвоизливи;
• цианоза по върховете на носа, пръстите, ушите, устните.

Когато заболелият получи септичен шок и не получи незабавно необходимата медицинска помощ, той няма да оцелее.

Тромбофлебит.

Тромбофлебит е възпаление на стените на вените като се образуват и кръвни съсиреци по тях.

Симптоми:

• болка в областта на засегнатите вени;
• кожата на болния се зачервява и се получава болезнено втвърдяване;
• засегнатият крайник се подува.

Тромбоемболия.

Това е най-често усложнение на тромбофлебита. При него парче съсирек на кръвта се отделя, влива се в сърцето с кръвен поток, а след това попада в съдове на белите дробове. Ако попадне в доста малък съд, обикновено тромбът го запушва.

Симптоми:

• кожата става пепеляво сива и бледа;
• задух;
• по върховете на устните, пръстите, ушите и носа се появяват синини;
• дишане става доста затруднено и се чуват хрипове;
• получава се кашлица, при която кръвта може да бъде разпръсне навън;
• в половината част на гръдния кош се усеща болка;
• кръвното налягане се понижава;
• ускоряване на пулса като за минута честотата може да достигне до 100 удара;
• в гърдите се появяват тежки болки;
• сърдечният ритъм се разстройва;
• получава се шум в ушите, замаяност;
• припадък и загуба на съзнание;
• кома;
• под десния ръб има болка;
• оригване, повръщане, гадене.

Развитието на белодробната емболия се случва да е различно. Често тя не се съпътства от някакви макар и слаби симптоми и може понякога бързо да доведе до смърт на болния.

Кръвотечение, рязко отслабване и други.

Съдовите лезии дават резултат при сепсис, в това, че могат да развият вътрешни кръвоизливи в различни органи, като един от тях е стомахът. Започва да се влошава състоянието на болния, проявява се с бледност, слабост. Стига се до рязко отслабване.

Диагностика на сепсис.

• Диагностиката на сепсис се осъществява с лабораторни и клинични методи:
• Пълната кръвна картина ви позволява да идентифицирате възпалителната картина като цяло;
• Кръвна култура. За точна диагноза е желателно многократно засяване, което дава възможност да се съобразим с жизнения цикъл на патогена във всеки от етапите на терапията.  От вената на болния се взема кръв и се подлага на анализ в лабораторията;
• Съдържание на гнойния фокус;
• Биохимичен тест на кръвта, (за да се извърши анализът, се взема кръв от вена на празен стомах);
• Методът PCR позволява да се изолира ДНК от патогена;
• Използват се рентгенова, ултразвукова, компютърна томография, ЯМР за търсене на първични лезии.

Всички тези методи ви позволяват да диагностицирате отравяне на кръвта, включително криптогенния сепсис, и да решите как да се лекува.

Лечение.

Лечението на опасния сепсис се извършва главно в терапевтична или инфекциозна болница, и в интензивно отделение. Лечението принципно е сходно с тези на други огнища на инфекцията, но вземат предвид цялостното сериозно състояние и риска от смърт.

За лечение на сепсис при възрастни:

• Антибиотици в максимални дози, по определена схема, интравенозно;
• Провеждане на активна борба с токсемията;
• Активиране на собствената имунна система, коригират се нарушените жизнени процеси.

Необходимо е за пациента да се създаде спокойствие и изолация, да се предпише специална диета, в случай на сериозно състояние, той трябва да се подложи на изкуствено интравенозно хранене.

За него е важно е да се преодолее инфекцията от главния фокус, прилагането на два или повече антибиотици, по преценка на лекаря те могат да се комбинират и с хормони.

Ако се налага, на пациентите се влива глюкоза, гама глобулин и кръвна плазма.

Необходимо е при образуването на вторични гнойни огнища те да бъдат подложени на хирургично лечение – отстраняване на гной, отваряне на абсцеси и измиване на рани, изрязване на засегнатите области.

В комплекса от мерките за лечение се включват имунотерапия, детоксикационно, антибактериално, симптоматично лечение, елиминиране на водни и протеинови електролитни нарушения, възстановяване на нормалното функциониране на органите.

За да се премахне опасният източник на инфекция, от който зависи хода на сепсиса, се провежда хирургично лечение. Ако има гноен фокус например, то може да се извърши отваряне и оттичане на гной от проблемното място, да се извърши на некроектомия, да се отворят гнойни вътрекостни язви и джобове, рехабилитация на кухини (с абсцес на меките тъкани, флегмона, остеомиелит, перитонит и други). Може да е необходимо в някои случаи да се приложи резекция или отстраняване на органа заедно с абсцеса (например при абсцес на белите дробове или далака, карбункула на бъбреците, пиосалпинкса, гнойния ендометрит и други).

За да се пребори микробната флора по мнението на лекаря се назначава антибиотична терапия с интензивен курс, приложение на дренажи, върху болното място се прилагат антибиотици и антисептици. Първо терапията започва емпирично преди засяване с антибиотична чувствителност; след проверка на бактериите, ако е належащо се замества антимикробното лекарство. Обикновено при сепсис се използват флуорохинолони, цефалоспорини, карбапенеми и различни комбинации от лекарства за необходимата емпирична терапия. При заболяване от кандидо-сепсис се използва амфотерицин В за етиотропно лечение и каспофунгин, флуконазол. Лечението с антибиотици продължава 1-2 седмици след достигане на нормална температура и две отрицателни кръвни течения.

Още информация и източници на английски: Симптоми на сепсис и характеристика за отравянето. * Диагностика и лечение на сепсис. * Фатален ли е сепсисът? Какви са шансовете за оцеляване? (Прогноза).

Терапията за детоксикация за сепсис се осъществява по общи принципи, като се прилагат полийонни и физиологични разтвори, предизвиква се усилена диуреза. С цел корекция на KOS могат да се използват инфузионни електролитни разтвори; въвеждат се смеси на аминокиселини, албумин, донорна плазма за възстановяване на баланса на протеини. За борба с бактериемията при сепсис, широко се използват екстракорпорални детоксикационни процедури: плазмофереза, хемофилтрация, хемосорбция. Ако се стигне до бъбречна недостатъчност се прилага хемодиализа .

За имунотерапията се използват гама глобулин и антистафилококова плазма, левкоцитни трансфузии, назначаване на имуностимуланти. За симптоматично лечение се използват антикоагуланти, аналгетици, сърдечносъдови лекарства и други. Интензивната лекарствена терапия се прилага за сепсис, до подобряване състоянието на пациента и показателите за хомеостаза се нормализират.

Прогноза и профилактика.

Вирулентността на микрофлората определя какъв е резултатът от сепсиса, от общото телесно състояние, от навременността и адекватността на терапията. Страдащите в напреднала възраст с имунодефицити и общи състояния са предразположени към развитие на болестта, към лоша прогноза и усложнения. Смъртността при различни видове сепсис е от порядъка на 15-50%. Но при наличието на септичен шок този показател за летален изход е изключително висок.

Срещу сепсиса се използват превантивни мерки, които се състоят в борба с огнищата на гнойната инфекция до тяхното отстраняване; правилно лечение на изгарянията, раните, локалните възпалителни процеси; спазване на антисепсиса и асептиката при извършване на диагностични и терапевтични процедури и операции; превенция на инфекции по време на престоя в болници; провеждане на ваксинация (за менингококови, пневмококови инфекции и т.н.).