Живеем в Матрица. Не ви се вярва, но се повече астрофизици са на това мнение. Ето защо…

Изненадващо е колко много са общите черти между човешката ДНК и законите на Вселената

Какво е Вселената? Струпване на планети, галактики, черни дупки, обикновени звезди с различна големина, пулсари, бели джуджета, междузвездно пространство. Необятна е. Това всичко го знаем. От години на година, от век на век, от ера, на ера тя се движи по зададена посока, по зададена траектория.

Съзвездията са застанали на местата си

преди милиони години и ни се показват в една и съща посока. Учените рядко „откриват“ някое ново съзвездие, но кой е решил, че е ново? Може би просто Вселената е позволила да бъдат видени точно в този момент заради по-нататъшното движение на човечеството?

Планетите се въртят около Слънцето в сегашното си направление от милиони години. Защо Слънцето огрява планетите така, както е било замислено още преди нашата ера? Защо на Земята й е дадено да дава живот на толкова много различни форми? Въпросите са много. Но всичко това напомня на… Ние живеем в Матрица. Ето защо:

Движението на Вселената може да се сравни с човешката ДНК.

Информационният код – ДНК.

Това е повтарящ се цикъл, цикъл между хората, така нареченият код за възпроизводство, за предаване на информация от поколение на поколение. Кодът се стартира, повтаря се, при определени съотношение създава нещо ново, а може да стартира и нещо старо.

Например сходството във външността между поколенията или пък въобще – без никаква прилика с останалите, като например албиносите. ДНК не прекратява своето съществуване докато съществува поколение, човек, организъм. Започва отново и отново, изпълнявайки определен алгоритъм. Така е и във Вселената – по подобие на ДНК в живите организми, тя „тече“, движи се животът, движи се потокът енергия.

Всички тези движения са циклични

– така се получава. Движението на Вселената задава определена матрица, която властва милиони години. На нея е подвластен човекът, не е по силите му да промени движението на Вселената. А това пък означава, че човекът се движи по определен алгоритъм. По алгоритъма, създаден от Вселената. Не е възможно да се излезе от това движение, защото

човекът е част от Вселенската Матрица,

частица от зададената програма, поради което той не може да съществува автономно. Да се излезе от програмата може едва тогава, когато тя е завършена.

А какво следва извън програмата – засега не е известно.

По материали от чуждестранни медии