Витамин Б12, референтни стойности, pmol/l и pg/ml, обяснени достъпно!

Референтни стойности, pmol/l на Витамин Б12 при деца и възрастни. Таблица за pg/ml. Как да ги разчитаме? Къде се прави изследването и какво представлява? Високи и ниски стойности и отклонения. Дневна доза, норма.

Нормалните нива на витамин B12 варират в различните лаборатории и държави. Световните стандарти определят стойности между 118 и 701 pmol/L (пикомола на литър) като референтна граница. Тези стойности се базират на дългогодишни проучвания и клиничен опит в диагностиката на B12 дефицит. Важно е да се отбележи, че тези референтни стойности са ориентировъчни и трябва да се интерпретират заедно с клиничната картина на пациента.

Разбиране на различните референтни граници

Стойностите под 148 pmol/L категорично се приемат като дефицит на витамин B12. При такива нива често се наблюдават класическите симптоми на B12 дефицит, включително анемия и неврологични прояви. Стойностите между 148 и 221 pmol/L се считат за гранични. В този диапазон е необходимо внимателно клинично проследяване и евентуално допълнителни изследвания. При стойности над 221 pmol/L обикновено говорим за нормални нива, като горната граница от 701 pmol/L рядко се превишава при здрави индивиди.

Ниво (pmol/L)	Интерпретация
Под 148	Дефицит
148-221	Гранични стойности
Над 221	Нормални нива
Над 701	Високи нива

Важни особености при интерпретацията на резултатите

Интересен факт е, че в Япония референтните граници са значително по-високи – между 500 и 1300 pmol/L. Това се дължи на различни фактори, включително хранителни навици и генетични особености на популацията. Японският опит показва, че симптоми на B12 дефицит могат да се появят дори при стойности, които в западните страни се считат за нормални. Това наблюдение води до преосмисляне на традиционните референтни граници в световен мащаб.

Индикации за изследване на витамин B12

Изследване на витамин B12 се препоръчва при широк спектър от симптоми. Ранните признаци могат да включват умора, световъртеж, изтръпване на крайниците и проблеми с паметта. Особено важно е изследването при пациенти с неясна анемия, неврологични симптоми или когнитивни нарушения. Рисковите групи включват вегетарианци, възрастни хора, пациенти с автоимунни заболявания и такива, приемащи определени медикаменти.

Проследяване и честота на изследванията

При нормални резултати и липса на рискови фактори, витамин B12 може да се изследва веднъж годишно като част от профилактичните прегледи. За рисковите групи се препоръчва по-често проследяване – на всеки 3-6 месеца. При установен дефицит и започнато лечение, нивата трябва да се проследяват по-често, обикновено на всеки 1-3 месеца, до нормализиране на стойностите. Важно е да се отбележи, че честотата на проследяване трябва да се определя индивидуално, съобразно клиничната картина и рисковите фактори на всеки пациент.

Разбиране на различните нива витамин B12

При интерпретацията на лабораторните резултати за витамин B12 е важно да разбираме, че стойностите не са просто числа, а отразяват сложни метаболитни процеси в организма. Тежък дефицит се наблюдава при нива под 148 pmol/L, като при такива стойности често се срещат класическите симптоми на B12 недостиг – умора, световъртеж, неврологични прояви. В диапазона 148-221 pmol/L навлизаме в така наречената „сива зона“, където клиничната картина може да варира значително между различните пациенти. Интересното е, че дори при стойности в долната граница на нормата (221-350 pmol/L) някои пациенти могат да проявяват симптоми на дефицит. Това е една от причините Япония да възприеме по-високи референтни граници от 500-1300 pmol/L.

Необходимост от допълнителни изследвания

Когато стойностите на витамин B12 попадат в граничната зона, лекарите често назначават допълнителни изследвания за прецизиране на диагнозата. Особено информативни са нивата на метилмалонова киселина (MMA) и хомоцистеин, които се повишават още преди B12 да падне под референтните граници. Холотранскобаламин (активен B12) е друг важен маркер, който показва количеството витамин B12, реално достъпно за клетките. При съмнение за пернициозна анемия се изследват антитела срещу вътрешния фактор и париеталните клетки на стомаха. Пълната кръвна картина също дава ценна информация, особено средният обем на еритроцитите (MCV), който се повишава при B12 дефицит.

Определяне на необходимостта от лечение

Решението за започване на лечение не трябва да се базира единствено на лабораторните резултати. Клиничната картина и рисковите фактори играят ключова роля. При стойности под 148 pmol/L лечението е задължително, независимо от наличието или липсата на симптоми. В граничната зона (148-221 pmol/L) решението се взема индивидуално, като се отчитат симптомите, придружаващите заболявания и резултатите от допълнителните изследвания. Особено внимание се обръща на неврологичните симптоми, тъй като тяхното развитие може да предхожда спада в серумните нива на B12.

Влияние на храненето върху нивата на витамин B12

Храненето оказва съществено влияние върху нивата на витамин B12. Този витамин се среща естествено само в храни от животински произход – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти. Поради това вегетарианците и особено веганите са изложени на повишен риск от дефицит. Интересно е да се отбележи, че организмът има значителни запаси от B12, които могат да поддържат нормални нива в продължение на 2-5 години, дори при пълна липса на прием. Това обяснява защо дефицитът се развива бавно и постепенно. Обработката на храната също влияе върху бионаличността на витамина – например, прекомерната термична обработка може да намали неговото съдържание.

Фактори, влияещи върху усвояването и метаболизма

Множество фактори могат да повлияят нивата на витамин B12, независимо от приема с храната. Възрастта е ключов фактор, тъй като с напредването ѝ намалява способността на организма да произвежда вътрешен фактор, необходим за усвояването на витамина. Определени медикаменти като метформин, инхибитори на протонната помпа и H2-блокери могат да нарушат абсорбцията на B12. Заболявания на стомашно-чревния тракт като целиакия, болест на Крон или след стомашна хирургия също могат да доведат до намалено усвояване. Автоимунни заболявания, особено тези, засягащи стомашната лигавица, често са свързани с B12 дефицит поради нарушено производство на вътрешен фактор.

Подход към лечението при различни нива на витамин B12

При установен дефицит на витамин B12 подходът към лечението зависи от тежестта на състоянието и причините за неговото възникване. При леки форми на дефицит, когато нивата са между 148-221 pmol/L и няма сериозни неврологични симптоми, обикновено се започва с перорален прием на хранителни добавки. Съвременните форми на витамин B12 включват цианокобаламин, хидроксикобаламин и метилкобаламин, като всяка има своите предимства. Метилкобаламинът например е активната форма на витамина и се усвоява директно от организма, което го прави особено подходящ при нарушения в метаболизма.

Приложение на инжекционна терапия

Когато нивата са под 148 pmol/L или са налице сериозни неврологични симптоми, се преминава към инжекционно лечение. Инжекциите осигуряват бърз и надежден начин за възстановяване на витамин B12 депата в организма, заобикаляйки проблемите с усвояването през храносмилателната система. Началната схема обикновено включва ежедневни или през ден инжекции в продължение на една седмица, последвани от седмични инжекции за един месец. След това се преминава към поддържаща терапия с месечни инжекции.

Определяне на подходящите дозировки

Дозировките се определят индивидуално, съобразно тежестта на дефицита и причината за неговото възникване. При перорален прием обичайните дози варират от 1000 до 2000 микрограма дневно в началото на лечението, като постепенно могат да бъдат намалени до поддържащи дози от 1000 микрограма седмично или дори месечно. При инжекционната терапия стандартната доза е 1000 микрограма на апликация. Важно е да се отбележи, че витамин B12 е водоразтворим и излишъкът се отделя с урината, което прави предозирането малко вероятно.

Продължителност на лечението

Продължителността на лечението зависи от основната причина за дефицита. При обратими причини като хранителен недостиг или временен прием на определени медикаменти, лечението може да продължи няколко месеца до нормализиране на нивата. При необратими състояния като пернициозна анемия или след стомашна резекция, заместителната терапия е доживотна. Проследяването на нивата се извършва на всеки 3-6 месеца в началото, като интервалът може да се удължи при стабилизиране на състоянието.

Изграждане на подходящ хранителен режим

Профилактиката на витамин B12 дефицит започва с балансирано хранене, богато на животински продукти. Особено внимание трябва да се обърне на приема на червено месо, риба, яйца и млечни продукти. За вегетарианци и вегани е важно да включат обогатени храни или хранителни добавки в своя режим. Редовната консумация на морски водорасли може да бъде допълнителен източник на B12, въпреки че усвояемостта му от тези източници е по-ниска.

Изследване на В12 показва съдържанието на този витамин в кръвта. На човешкото тяло е необходим този витамин за поддържане на нервната система, за произвеждане на кръвни телца, миелин и ДНК.

Витамин В12 се съдържа в животинските продукти – в месото, някои морски обитатели, млякото, сиренето, яйцата. Повечето хора, които консумират такива храни, имат нисък риск от развиване на пернициозна анемия. Веганите (строгите вегетарианци) са в групата на риска за развитие на такава болест, затова трябва да приемат Б12 като добавка – на таблетки или ампула за пиене. В

итамин B12 се депонира в черния дроб.

Дефицит на кобаламин
Степен на дефицит	Концентрация в плазмата (пг/мл)
Лека	190 – 151
Средна	150 – 101
Тежка	100 – 51
Много тежка	< 50

Изследване за витамин Б12. Какво ни дава?

Анализ на кръвта за В12 се провежда по следните причини:

• Да се провери за развитие на пернициозна анемия;
• При нервни увреждания, например нечувствителност на крайниците;
• Да се намери причината за деменция;
• При заболявания на бъбреците и ч. дроб в хронична форма;
• При патологии на храносмилателния тракт;
• Алкохолна зависимост;
• Вроден недостиг в организма.

Причина за диагностицирането за ниско съдържание на В12 в кръвта е недостатъчното консумиране на животински храни.

Дефицит на В12 може да сигнализира за поражения на ЦНС или за повишена потребност на организма от кобаламин при хипертиреоза.

Кога и защо да се изследвам?

Показания за необходимостта от такова изследване са признаци за недостиг на В12.

Основни белези за дефицит са:

• Мускулна слабост;
• Деменция;
• Хеморагичен обрив;
• Гладък език с ярко червен оттенък;
• Рязко отслабване;
• Диария;
• Парестезии и изтръпване.

Повишено съдържание на Б12 в кръвта свидетелства за развиващи се хепатит и цироза, както и за миелопролиферативни заболявания.

Още състояния, за които е ценна информацията от такова изследване: хроничен гастрит, оперативно отделяне на части от стомаха, продължително лечение с потискащи протонната помпа лекарства, както и с блокатори на Н2-рецепторите, патологии на илеума.

Вижте и ТОВА: Капки Лефакс на хубава цена.

Внимание!

За пълна информация е препоръчително изследване и за фолиева к-на, която също е В-витамин. Неговата липса пречи за правилното и пълно усвояване на В12 и е една от причините за дефицит.

Къде да се изследвам?

Изследване за Б12 се извършва във всички лаборатории. Цената е 19 лв в Бодимед, 19.30 лв в Цибалаб, 19.90 лв в Синево, 20 лв в Лина, Рамус, 23 лв в Лаборекспрес, Липогард, 28 лв в Кандиларов.

Подготовка, проба и метод

С цел получаване на максимално точни и обективни резултати е необходимо да се придържаме към ред препоръки. Те се отнасят към подготовката на тялото за вземане на биологичен материал.

За динамично наблюдение на показателите на В12 в кръвта е необходимо да направим изследването сутрин, строго на гладно. Всяка храна може да повлияе не само върху самата концентрация на витамина, но и на други физични свойства на кръвта, например да повиши нейната мътност поради прием на пържени и мазни храни.

Освен храната, върху резултатите от анализа влияят доста разновидности лекарства: метформин, неомицин, орални контрацептиви, антибиотици, противотуромни препарати, лекарства против спазми, против подагра, туберкулоза и високо кръвно, срещу холестерол и висока кръвна захар, както и алкохол.

Не яжте и не пийте нищо, освен вода, 10-12 часа преди теста.

Нивото на В12 се измерва след вземане на кръв от вена. Пробонабирането се извършва по стандартна процедура.

• Метод: имунохимичен, електрохимиолуминисценция.
• Рискове при анализа на В12: те са свързани само със самото вземане на кръв, в частност поява на синина на мястото на пункция и възпаление на вената (флебит).

Срещу тези прояви помагат топли компреси по няколко пъти на ден. Ако приемате разреждащи кръвта лекарства (аспирин), е възможно кръвотечение на мястото на пункцията.

Какво може да попречи на анализа на В12?

Изследването може да даде неточни резултати при приема на различни лекарства. Кажете на лекаря какво приемате, а също така за настъпило зачеване, кърмене, прием на витамин С в големи дози, злоупотреба с алкохол.

Какво усещаме при изследването

При вземане на кръв се усеща пробождането на иглата.

Референтни стойности

Интерпретацията на резултатите от изследването съдържа информация за лекуващия лекар и не се явява диагноза. Не трябва да се приемат данните като крайна оценка, основа за самодиагностика и самолечение.

Лекарят ще постави диагноза на база това изследване + анамнеза и други необходими анализи, които ще назначи в допълнение.

• Изследван материал: кръвен серум;
• Показвани стойности в граници: 125 – 6000 пг/мл.

Нормални референтни стойности

187- 883 пг/мл или 145.4 – 569 pmol/l

• Намалена концентрация на витамин В12 под 187 пг/мл (145.4 pmol/) свидетелства за дефицит в организма, причините за който могат да са най-различни. Самото изследване не показва причината.
• Повишено ниво на В12 над горната граница показва негов прекомерен прием в хора на лечение или за наличие на заболяване, водещо за повишаване на неговото ниво в кръвта.

Отклонения от нормата

Какво означават понижени стойности

Сред основните причини за намалено к-во на вит. В12 в организма е нарушеното му усвояване от храносмилателния тракт, както и недостатъчно постъпление с храната. В последното време се появиха научни публикации, че етиологичен фактор за дефицита на В12 е нарушаване на неговото освобождаване, свързано с транспортните протеини. В много случаи това се обяснява с приема на определени лекарства като протонни и Н2-хистаминови инхибитори и антиациди.

Друго, което би следвало да се провери, е проблеми с храносмилането, възпалителни заболявания, глисти, хипотиреоза. Повишено потребление и съответно – дефицит, се диагностицират при патологии на ч. дроб и злокачествени новообразувания.

Какво означават повишени стойности

Високи стойности може да са косвен показател за хронична бъбречна недостатъчност, злокачествени изменения на кръвта, разпад на тъканите при хепатит и цироза, тумори и метастази в ч. дроб, повишено ниво на протеина-транспортер на В12.

При отклонения от нормата лекарят ще назначи допълнителни изследвания, например

• За диагностика на анемия: анализ на кръв за хемоглобин, еритроцити и др. кръвни телца, хематокрит, еритроцитарни индекси, СУЕ и др.; Лабораторна оценка на хормоналната регулация на еритропоетин – важен регулатор, предизвикваш повишаване на еритроцитите; Белтъчини, участващи в обмена на желязото и др.
• За диагностика на стомашно-чревни отклонения: анализ на фекална маса за хелминти и протозойни инфекции, ентеробиоза, аскаридоза, обща оценка на микрофлората;
• За диагностика на макроцитарна анемия: ниво на водоразтворими витамини, фолиева к-на;
• За оценка пълноценността на храненето при вегетарианци, витаминна недостатъчност при бременни;
• За диагностика на вътрешни органи: общ белтък, аминокиселини, оценка на работата на ч. дроб, бъбреци, далак, билирубин, ензими, ултразвук на стомашно-чр. тракт.

Още информация и източници на английски: Стойности на Витамин Б12 и значение на нивата. * Причини и ранна диагностика на дефицит на Витамин Б12. * Определяне на недостига му при възрастни.

Кога не бива да се изследваме?

Отложете анализа за друг ден, когато:

• не можете да дадете кръв между 8 и 11 часа;
• консумирали сте алкохол предния ден;
• пушили сте 1-2 часа пред анализа;
• в предните 24 часа сте се претоварили психически и физически;
• наскоро сте минали през физиотерапевтични процедури;
• правили сте образно изследване или някакво медицинско вмешателство.

Дневна доза на витамин Б12

В неголеми количества Б12 се синтезира от чревни бактерии, но тяхната продукция е недостатъчна за осигуряване на важни процеси в организма.

При недостатъчен внос се нарушават метаболизма и работата на ред органи.

Дневната доза на витамин В12 е индивидуална. Потребността зависи от възрастта и особеностите на стила на живот.

Потребността се увеличава при:

• Болести като гастрит, резекция на стомах и черва, хронични патологии на ч. дроб, ХИВ и СПИН, глистни инвазии, диабет;
• Прием на някои медикаменти;
• Пушене и прекалена употреба на алкохол;
• При повишени нива на стрес и психоемоционални натоварвания.

Денонощна потребност

Тя се измерва в мг и мкг. Милиграмът (мг) е равен на 1000 микрограма. При деца се използва втората единица.

Детска норма: тя се движи от 0.4 мкг на денонощие до 2.9 мкг. Първата цифра е за кърмачета до 6-месечна възраст, а втората – за диапазона 14 – 16 г. При детски инфекции и по-усилено упражняване на спорт детето се нуждае от по-високи дози, над показаните в таблицата.

При жени 17 – 50 г дневната доза е 3 мкг на ден. След менопауза за подсигуряване на обмяната и поддържане на организма дозите се увеличават. При бременни и кърмачките е 4 мкг, с цел предотвратяване на патологии при плода и за отделянето на повече кърма. Чрез кърмата се подава В12 и на детето. При недостиг кърмачето развива авитаминоза. При прием на хормонални препарати също дозата се завишава.

Потребности на мъжете: до 50 г. и при умерена физическа активност са нужни 3 мкг на ден. При тежка работа и интензивни тренировки по-разумно е да се добавят 4 – 5 мкг.

Нормата по-горе е за здрави хора. При авитаминоза се определят индивидуални норми, според тежестта на витаминния дефицит, понякога няколко пъти по-високи дози по време на терапия.

Завишете дозата при признаци на дефицит като парене на езика, влошен апетит, световъртеж и главоболие, депресия и безпричинна раздразнителност, безсъние, хронична умора, изтръпване на китките и глезените, затруднено дишане, диспепсия, повишено потене (и неприятен мирис на потта), болезнен цикъл, косопад, чупене на ноктите, нарушено зрение и синдром на уморените очи, стоматити и други проблеми в устната кухина.

Колко витамин да пием?

При определяне на доза за биодобавка се отчита възраст и начин на хранене. Ако храната е бедна на месни храни, се пие пълната норма витамин В12 за деня.

Ориентировъчни дози за прием:

• Деца – 0.4 – 2.9 мкг
• Възрастни без натоварване – 3.0 мкг
• Бременни и кърмачки – 4.0 мкг
• Спортисти и тежък труд – 4.0 – 5.0 мкг

Внимание! При балансирано хранене се приемат по-малки дози В12 или въобще не е нужен прием. Ако човек получава с храната достатъчно витамин, то допълнителният прием е опасен. Излишният В12 се депонира в ч. дроб и се получават признаци на хипервитаминоза.

Затова лекарите препоръчват прием на добавки с Б12 на кратки курсове и лабораторно проследяване на нивата.

Опасни последствия от предозиране на В12

• Предозиране настъпва при прием над 1 мг (1000 мкг). Тогава се развиват:
• Остра дихателна недостатъчност, оток на бял дроб;
• Тромбоза;
• Сърдечна недостатъчност;
• Анафилаксия;
• Отклонения в развитието на нервната с-ма при плода;
• Раждане на дете с аутизъм.

Предозиране възниква при инжектиране на големи дози В12. При такова въвеждане В12 веднага попада в кръвта и концентрацията му силно се повишава. При признаци на предозиране посетете лекар.

Може ли да не се пият биодобавки?

Лицата до 50 г. получават достатъчно В12 от храната, стига да приемат субпродукти, яйца, сланина, свинско, пилешко, млечни продукти, риба, морски дарове. Растителната храна не е способна да бъде източник на В12. В неголеми количества този витамин се намира в салатите, спанака, ядките, соята, ряпата и прорасналата пшеница.

Вижте и ТОВА: Лек при прескачане на сърцето в легнало положение. Как се излекувах от аритмия и екстрасистоли.